Устойчиво пивопроизводство

Българската бирена индустрия – на картата на европейското пивоварно семейство

Лято е и вече са в разгара си жадувани фестивални и спортни събития – музикални концерти на открито, европейско първенство по футбол, олимпийски игри. Неизменна част от лятното настроение и преживявания е чашата студена бира, споделена с приятели и съмишленици. Приятното усещане може да се допълва от съзнанието, че българската бира е произведена по отговорен към природа и ресурсите начин и българските пивоварна индустрия отдава огромно значение на станалите толкова популярни напоследък концепции за ,„устойчиво развитие“ и „кръгова икономика“. А това интересува модерният биролюбител и го прави лидер във формирнето на новата зелена култура, нали?!

Съюзът на пивоварите в България (СПБ) е представителната организация на производителите на бира, малц и хмел в страната и техните доставчици на суровини, материали, оборудване. През 2021 година сдружението отбелязва три емблематични юбилея на бранша – 140 г. българска пивоварна индустрия, 65 г. пивоварна наука и 30 години от създаването на Съюза на пивоварите в България

В своята 30-годишна история Съюзът на пивоварите в България реализира редица проекти с принос към устойчивото развитие и растеж на пивоварния бранш. С лидерската роля на СПБ като корпоративен гражданин добрите практики за социална отговорност са основно кредо и ценност за сектора. 

Днес в България работят 36 пивоварни, от които 3 са големи мултинационални компании, 8 са малки и средни, а останалите 25 са микро пивоварни. За постиженията си като високоотговорен, прозрачен, зелен и устойчив бизнес през 2021 г. българските пивовари са с най-висока репутация в Европа и  печелят силно одобрение от страна на сънародниците ни, според последното проведено в страните от ЕС репутационно проучване. За тази впечатляваща оценка на индустрията от най-съществено значение е високото качество на продукта, икономическия и социален принос на бирените компании, отговорностите им като работодатели. 

От 2007 г. Съюзът на пивоварите в България е част от организацията Пивоварите на Европа-Брюксел, която обединява 30 национални асоциации, представляващи интересите на 11 000 малки, големи и средни и микро производителите на бира на Стария континент. През последните години водещ приоритет за целия сектор на европейско  ниво е общият ангажимент на индустрията BREWING GREEN, който е фокусиран върху зелените практики, кръговата икономика и прогреса по целите на Зелената сделка. В началото на юни т.г. Пивоварите на Европа проведоха за трета поредна година форума BrewUp 2021, посветен на възстановяването, устойчивостта и иновациите в Европа след COVID-19. 

Форумът обедини над 2000 участници, 50 лектори и 20 хибридни панела, където се дискутираха нови идеи за по-устойчива, по-иновативна, по-отговорна и по-разнообразна пивоварна индустрия. От страна на България в събитието се включиха над 50 участници, включително политици от Европейския парламент и Европейската комисия. Пивоварите на Европа потвърдиха ангажимента на европейските производители на бира към екологичната устойчивост и подкрепата за изпълнението на Зеления пакт на ЕС.

В този общоевропейски дневен ред, пивоварният сектор в България продължава още по-активното си устойчиво и иновативно развитие, което означава, че ежегодно се правят вложения в технологични, организационни, продуктови и маркетингови нововъведения. През последните 5 години българските производители на бира са инвестирали приблизително 30 милиона лева в екологични и иновативни решения, чиято цел е намаляване потреблението на ресурси и подобряване на еко отпечатъка на индустрията. Приемането на устойчиви практики на всички нива в производството на бира води до трансформирането на бизнеса и фокусирането му върху органични, местни и запазващи качеството съставки и опаковки. 

Технологичният напредък позволява на бирената индустрия да постигне високи резултати в работата си. Пивоварният бранш в страната се стреми да превърне възобновяемата енергия в производствена норма, а технологичните продукти да се трансформират в нов ресурс, от който да могат да се възползват други икономически отрасли. 

Повече информация за икономическия принос на бирената индустрия можете да намерите тук: 

Икономически принос

BrewUp – knowledge portal of the European brewers

Кръговата икономика – уважение към ресурсите

Японската концепция мотайнай (mottainai) изразява идеята за уважение към ресурсите, съхраняването, повторната им употреба. Според мотайнай е срам нещо да отиде на боклука без да е използван целият му потенциал – нещо, което се случва в т.нар. „линейна икономика“. В условията на свръхпотребление, глобално затопляне, изчерпване на природните ресурси и социални, икономически и екологични неравенства очевидно линейният бизнес модел вече не е приложим. На дневен ред идва „кръговата икономика“, чиято основна цел е удължаването на живота на материалите. Кръговата икономика е нов начин за създаване на стойност, и в крайна сметка - просперитет. Работи за удължаване на живота на продукта чрез подобряване на дизайна, управлението на процесите и трансфер на отпадъците от края на производствения процес към началото му. На практика е използване на ресурсите по-ефективно като се включват отново и отново в създаването на нови продукти. И ако процесът в линейната икономика протича като ресурсите се вземат от природата, произвеждат се продукти, които след това се употребяват и накрая изхвърлят, то в кръговата икономика ресурсите идват от вече произведени продукти. Проектирането на продуктите от кръговата икономика е с акцент върху дълготрайността, възможността за повторна употреба или рециклиране, а изхвърлянето като отпадък е най-последен вариант.

Стойността в кръговата икономика

В традиционната икономика продуктът увеличава стойността си от момента на влагане на суровината докато стигне до крайния си потребител. От този момент нататък продуктът започва да губи своята стойност и това генерира необходимостта да се произвеждат повече продукти с по-кратък живот. Целта на кръговата икономика е да продължава да добавя стойност на продуктите възможно най-продължително време. Подобно на стандартния бизнес модел, при кръговата икономика стойността се добавя към продукта докато той стигне до потребителя. Разликата е в това, че след като жизненият цикъл на продукта приключи в конкретна форма, материали от него могат да бъдат разпределяни и сортирани по начин, по който да бъдат употребени отново или продуктът в неговата цялост може да бъде рециклиран и готов за нова употреба. По този начин добавянето на стойност към него продължава след достигането до крайния потребител. 

За големите компании кръговата икономика вече не е поредната „зелена“ идея, а сериозно вплетена в бизнес модела им концепция, от която освен екологични има и много други ползи. Според Ellen MacArthur Foundation до 2025 година може да се генерират около 1 трилиона долара годишно икономии на разходи за материали от кръгови бизнес модели. Националните икономики, предприемачите и заетите в бизнеса ще се ползват от това, тъй като ще се формира нов бизнес, ще се създават нови работни места, за да запълнят ниши, създадени от кръговата икономика. 

Българските пивоварни компании възприемат цялостен подход към отговорното производство, въвеждайки програми за кръгова икономика, които обикновено обхващат цялата верига на доставките, както и социално-икономическото въздействие на техния бизнес. Иновациите и модернизирането на производството благоприятства намаляването на въглеродните емисии, редуциране на използваните ресурси, търсене на нова употреба за отпадъците от производствения процес. 

Бел. ред.: Мотайнай е идеята да не си разточителен. Япония е островна държава с ограничени ресурси, чиято философия ни подсказва, че към концепцията за кръгова икономика трябва да добавим още едно “R” (наред с “reduce”, “reuse”, “recycle”) и то е RESPECT. 

Полезни връзки:

Circular economy

McKinsey Podcast, „Why the circular economy is all about retaining value”

Водата в бирената индустрия

Водата е основна суровина в пивоварната промишленост. И както пише в университетските учебници за технология на пивото, при производството на бира водата се използва в „две основни направления – технологични и технически. От гледна точка на бирената технология водата се използва директно за получаването на пивната мъст, а в традиционните светли бири нейното съдържание е 90 - 92%. Ето защо нейното значение за продуктовата категория е повече от ключово. На езика на специалистите тя често се нарича „пивоварна вода“ и трябва да отговаря на най-високи качествени изисквания, защото всъщност от нейния състав в голяма степен зависят специфичните вкусови усещания при консумацията на бира. 

„Техническата вода“ се използва по целия път на пивопроизводството – от измиването на суровините, апаратите, тръбопроводите, оборудването, помещенията – до бутилирането на готовата бира, което означава, че тя трябва да е чиста и от микробиологична гледна точка. Намаляването на количеството вода, използвано за производството на бира, не трябва да става за сметка на нейните качества, както и да не води до компромиси със санитарните процедури или тези за безопасност на предприятието, а трябва да е свързано само с мерки за намаляване на количествата на замърсителите в отпадъчния поток.

Водата за пивото трябва да бъде с най-високо качество и да се контролира ежедневно посредством анализи в специализирани лаборатории. Пивоварните в България извършват ежедневен контрол на водата, която използват. Извършват се както физико-химични анализи, така и редица микробиологични анализи, които да верифицират качеството на водата, с която работят. Тя се използва във всички производствено-технологични процеси - от накисването на ечемика при получаването на пивната мъст – до бутилирането на готовия продукт, като по този начин директно влиза в състава на готовото пиво. Това налага обособяването на някои специфични изисквания към нейния състав и свойства.

Различните източници на вода допринасят за уникалните вкусове на бирата. В много случаи особеностите на различните стилове и марки бира се определят именно от характеристиките на използваната вода. Например най-разпространеното в Европа и у нас светло пиво тип „Пилзен” обикновено се получава чрез използване на по-мека вода, докато при тъмното пиво водата се характеризира с доста по-висока твърдост. Водата с нейния състав и свойства оказва съществено влияние и при междинните процеси на пивопроизводството, тъй като нейните соли влизат във взаимодействие с различни съставки на малца и предизвикват изменения в състава, свойствата и естествено – в органолептиката (цвят, вкус, аромат, пенливост, бистрота) на бирата.

Като изключително ценен ресурс за пивоварната индустрия, оптимизацията на разхода на вода е водещ приоритет за всеки производител на бира. Благодарение на модернизацията и иновациите в пивоварния сектор в страната, днес средният разход на вода за хектолитър готово пиво е 3-4 хектолитра, докато преди 20 г. това количество е било от 15-25 хектолитра. Целта е тази тенденция да става все по-устойчива.  

През последните шест години всички големи пивоварни в страната изградиха био анаеробни инсталации за пречистване на отпадните производствени води. Тези иновативни съоръжения позволяват биологично третиране на 100% от отпадните води и на 90% рециклиране на технологичната вода в съответната пивоварна. Изчисленията показват, че с биоанаеробните пречиствателни станции консумацията на енергия в пивоварните се намалява с 10% чрез собствено производство на биогаз и рециркулация на топла вода. Това са големи инвестиции за сектора, но също така и необходима следваща стъпка по пътя към дългосрочна устойчивост

Пивоварната индустрия цели опаковките на продукцията да бъдат 100% рециклируеми

В България през 2021 г. 36 пивоварни дружества произвеждат бира. В този брой се включват както големите фабрики, така и малките независими пивоварни. Като част от една от най-зелените индустрии българските пивовари са в търсене на все по-нови и ефективни начини да се справят с екологичните предизвикателства, пред които е изправено човечеството. Големите компании вече системно използват различни платформи за измерване и отчитане на въздействието си – Целите за устойчиво развитие, GRI

Опаковъчните материали предлагат най-големи възможности за редуциране количеството на отпадъците, повторно използване на материалите и рециклиране. Още повече, че оптимизацията на процесите в тази сфера може директно да повлияе върху производствените разходи и икономическите резултати на съответния пивопроизводител. 

Олекотяването на опаковките за бира е не само изгодно и полезно, но е и изключително важно за устойчивото управление на пивоварния бизнес. Съчетано с подходящ редизайн и избор на правилния материал, то изгражда устойчив позитивен имидж на пивоварната компания и привлича повече ценители на марката. Като се добави необходимостта от продължително запазване качествата на бирата и строг качествен контрол в съчетание с намаляване на разходите по цялата верига „производство – потребление“, става ясно, че решението и на най-сложните проблеми е в интегрирания подход към тях.

Като част от европейското семейство на пивоварите, българските производители на бира вече прилагат моделите на кръговата икономика. На глобално ниво големите производители на бира, включително и опериращите в България три мултинационални бирени компании, са се присъединили към сключеното от над 50 пивоварни споразумение за намаляване на отпадъците от опаковки и други производствени органични отпадъци. От 2020 година под егидата на Съюза на пивоварите в България всички членове на сдружението са се присъединили към общоевропейския ангажимент на индустрията Brewing Green, който има за цел във всички страни на ЕС бирените компании активно да въвеждат и популяризират най-добри зелени практики. Освен поради ангажираността си към олекотяването на опаковките за бира, компаниите предприемат този ход и поради факта, че екологичните проблеми стават все по-значими за техните клиенти и партньори.

Големи пивоварни са обединили целите си по отношение на нулиране на екологичния отпечатък на индустрията, като усилията им в областта на преработването и повторната употреба на пластмаса целят до 2030 г. да се постигне над 90% рециклиране и оползотворяване на отпадъците от пластмаса и РЕТ бутилки.

Рециклируемата пластмаса, използвана в опаковките на бирите, намалява СО2 отпечатъка в сравнение с други пластмасови опаковки, които не са съобразени с нуждите за опазване на околната среда. Когато опаковката може да се рециклира, се намалява потреблението на нова пластмаса. И това не поставя под съмнение качеството на рециклираните опаковки на продуктите. Преди да бъдат разпространени в мрежата те преминават през тестове по производствените линии, за да бъде гарантирано, че използваният материал отговаря на изискванията за качество. В повечето случаи рециклируемата пластмаса се добива от собственото производство на пивоварните, давайки нов живот на голяма част от пластмасовите опаковки. 

Фокусът на пивоварната индустрия към иновативни, устойчиви форми на опаковане не е нещо ново. Нека не забравяме, че стъклените бутилки с възможност за връщане са поставили основата на развиващата се култура на рециклиране и преминаване към кръгова икономика. В световен мащаб компаниите търсят и още по-иновативни решения, каквито са например най-новите биоразградими бирени бутилки.  

Повечето бирени кенчета се правят от алуминий. Трудното при този метал е че той съществува в комбинация с други елементи - обикновено с кислород. Поради тази причина той се произвежда, чрез редукционен процес, който изисква огромно количество енергия. Ето защо рециклирането на алуминия има смисъл. То спестява енергия, много енергия. Добиването на 500 грама алуминий от приблизително на 34 празни кенчета за бира изразходва 7.5 киловатчаса електричество. Добиването на алуминий от алуминиев скрап, от друга страна, изразходва само 4% от тази енергия – т.е. само 1/3 киловатчас. Рециклирането на 4 алуминиеви кенчета за бира спестява енергия равна на енергията в чаша бензин.

Полезна информация за всичко това можете да намерите на:

The sustainable future of packaging: A bio degradable paper beer bottle

Glass beer bottle reuse in Bulgaria, 2016

Product Environmental Footprint

Устойчиво пакетиране в пивоварната индустрия на глобално и национално ниво

Методите, материалите и визията на опаковките са от изключително значение за пивоварната индустрия. Опаковките на продуктите са от съществено значение за пивоварните компании, защото чрез опаковката на продукта се осигурява безопасна и свежа доставка на самия продукт до потребителите. 

Пивоварните компании предприемат действия за намаляване на количеството вложени материали в опаковките – олекотяване на теглото например, чрез минимизиране на използваното стъкло в стъклените бутилки. По този начин се получава баланс между намаляването на теглото на опаковката и рециклираното съдържание за намаляване на въздействието върху околната среда и осигуряване на безопасност на продукта и минимизиране на отпадъците при счупване. 

Начина на опаковане на продуктите зависи от много фактори свързани с предпочитанията на потребителите, културата, климата и географския район, където се консумира биреният продукт. Разделното събиране на отпадъци може да доведе до понижаване на потреблението на енергия и суровини от 70 до 90%. Болшинството пивоварни компании използват материали, които имат възможност за рециклиране или многократно използване. Най-често използваните материали са: стъкло, алуминий, феро метал за бирени кенчета и пластмасов полиетилен терефталат (PET). Всяка страна има индивидуален подход към опаковането на бирените продукти. Но всички споделят виждането, че иновациите и модернизирането на производството благоприятства намаляването на въглеродните емисии, редуциране на използваните в производството ресурси. 

По отношение на опаковките на кенчетата бира, една от целта на пивоварните на глобално ниво е да намалят дебелината им, но да запазят качеството на продукта. Намаляването на дебелината на металните листове използвани за производството на кенчета дава възможност за намаляване както на употребявания материал, така и намаляване за разходите по набавянето му. Намаляването на теглото на едно кенче оказва влияние на вредните въглеродни емисии и нивото на използване на енергия за производството му.

За да се осигури постоянна наличност на опаковките за многократна употреба (стъклени бутилки и кегове) е направена организация, която включва регулярно събиране на разпределените в мрежата продукти. Възможността за връщане на бутилки е един от най-трудните елементи по веригата за доставки поради обратната система на логистика. Производствата винаги трябва да са наясно с какво количество върнати бутилки разполагат, за да могат да преценят и нуждата от производството на нови. 

За общо реализираните през 2020 г. в България 5 220 000 хектолитра пиво, дяловото разпределение на бирения пазар по видове използваните опаковки е: 20% стъклени бутилки, 56% - PET бутилки, кегове – 3% и 21% - кенове. 

У нас, всички генерирани отпадъци в предприятията се събират разделно и непрекъснато се търсят възможности за оползотворяване и рециклиране на всеки отделен отпадък. В тази връзка, по данни на Съюза на пивоварите, през миналата година от пуснатите на пазара опаковки от членовете на сдружението са рециклирани приблизително 7 900 тона стъклени бутилки, 1 700 тона PET бутилки и 300 тона хартия. Събрани за рециклиране са и над 2 000 тона отпадъци от кенчета. 

Още добри практики в световен мащаб можете да намерите тук:

How These Breweries Have Stepped Up Sustainable Packaging

Ангажимента на един от най-големите производители на бира по отношение на Целите за устойчиво развитие на ООН можете да намерите тук: https://www.ab-inbev.com/sustainability/2025-sustainability-goals/

Пивоварната индустрия и устойчивостта по веригата за доставки на глобално ниво

Отговорното отношение към употребата на ресурсите в производствения процес е във фокуса на пивоварната индустрия – както за производителите на бира, така и по веригата на доставките им*. Големите производители на бира работят съвместно с експерти в областта на опазването на околната среда. Еколозите анализират въздействието на производството на бира върху природата. Специално вниманието им  е насочено към отговорните доставки, устойчивостта на опаковките, логистиката, минимизирането на употребата на вода, грижата за отпадъчните води и материали от производството, както и енергията и вредните емисии. 

Проследяването на ефектите върху околната среда е важна част от  бизнес процесите в пивоварната индустрия, която вече е натрупала достатъчно опит и желание да работи за подобряването на представянето и на своите доставчици или иначе казано за „озеленяване“ на веригата на доставките. С това големите пивоварни компании оптимизират процесите си по проследяване и докладване на екологичния си отпечатък, подпомагат отговорното потребление на ресурси и в крайна сметка допринасят за целите на устойчиво развитие. Устойчивата верига на доставките създава, защитава и укрепва екологичната, социална и икономическа стойност на всички, ангажирани с предлагането на продукти на пазара. 

Пивоварният сектор допринася за разширяване на ефектите на устойчивото развитие чрез сътрудничество с доставчиците и участие на експертите, отговорни за опазването на околната среда в съставянето на критерии за избор на доставчици и контрагенти, в процеса на договаряне, както и в обучение на партньорските компании. Българският пивоварен сектор, като част от европейския, работи за „озеленяване“ на веригата на доставките. Например 100% от доставчиците на „Загорка“ АД са подписали Кодекс на доставчика, осигурявайки високи стандарти на бизнес поведение и зачитайки човешките права и околната среда. Повече от 7 години стратегията за устойчиво развитие „Създаваме по-добър свят“, която мултинационалната компания развива на глобално и на локално ниво, е не просто платформа за социална отговорност, а дългосрочно реализирана стратегия в цялостната  философия на пивоварната група на ,,Хайнекен“. 

Пивоварите като иноватори и пионери в много области избират да прилагат системен подход по отношение на веригата си на доставки. Така например, ,,Каменица“ АД избира да прилага програмата Верига на доставки от световна класа 2.0. Нейната цел е постигането на максимална оптимизация и ефективност на всички производствени процеси, за да подобри тяхното качество, да сведе до минимум спиранията на опаковъчните линии, да увеличи продуктивността и да развива и усъвършенства умения у хората. 

Българските производители, без значение дали са част от международна компания или са с местна собственост, споделят общо виждане, че кръговата икономика е пътят към по-добър свят. Според визията на ,,Карлсберг Груп“ бизнесът има съществена роля в развитието на работещи концепции като "кръгова икономика" или "непрекъснат цикъл", за да е двигател на положителната промяна. 

Бел. ред: * Веригата на доставките включва компанията и мрежата от доставчици, чрез които се произвежда и дистрибутира отделен продукт до крайния потребител. Веригата на доставките включва различни дейности, хора, юридически лица, информация и ресурси. Значението на устойчивия начин на производство – с високи екологични и социални стандарти, в нараства през последните години и започва да има все по-голяма тежест при търговските преговори с големи международни компании. Устойчивата верига на доставки използва възможностите за създаване на стойност и предлага значителни конкурентни предимства за компании, които залагат на технологични и процесни иновации.

Втори живот за отпадъците

Един от основните фактори за определяне на екологичния отпечатък на пивоварната индустрия е генерирането и изхвърлянето на отпадъци през целия жизнен цикъл на продукта. Целите, които си поставя българската индустрия, са за нулев отпадък, който да се депонира, а всичко да се използва повторно в процеса на производство на бира или в друго производство. Пивоварните насочват усилията си към увеличение на трайността на суровините, правилният им подбор и оптимизиране на тяхната употреба и потенциалното им вторично използване. 

За да стигнат до нулев отпадък от производството си, пивоварите преминават през няколко етапа на анализ и конкретни действия. На първо място се прави оценка на различни потоци от отпадъци – в кой етап от производството идват, свързани ли са с някоя от суровините и т.н. След като се направят характеристиката и измерването при отделните операции, данните се използват за работа с доставчиците и клиентите, за да се идентифицират възможностите за премахване тези отпадъчни потоци. Ако това не е възможно, се търсят възможности за намаляване, повторна употреба или рециклиране („трите“ R на кръговата икономика – reduce, reuse, recycle). 

Всички отпадъци от производствения процес, като например зърнени продукти или отпадъчни дрожди са 100 % повторно използваеми в земеделието, фармацевтиката и козметичната индустрия. Зърната от пивоварните процеси са особено ценни. Едно от приложенията им е като храна за животни във ферми. Бирената мая е с високи хранителни стойности, използва се като хранителна добавка, пробиотик и за подпомагане на храносмилането. Това я прави идеална за производството на храна за котки и кучета. Етанолът пък също може да се отделя от отпадъците бира и се преобразува в гориво за транспорт. Други отпадъци, като стъкло, метал, хартия и картон, фолиа или дърво (транспортни палети) се предават в специализирани компании, за да бъдат рециклирани. 

Добра практика от международния обмен за зелена устойчивост

Етанолът, генериран от производството на бира, е ефективен източник на въглерод, който може да се използва за пречистване на битови отпадъчни води. Процесът се нарича денитрификация.

 Източник: https://www.visitgolden.com/

Етанолът помага за отстраняване на азота от отпадъчни води, като действа като източник на храна за микроскопични бактерии, които превръщат нитрата в безвреден азотен газ. Боулдър е град в Колорадо, Съединени американски щати, административен център на окръг Боулдър. Благодарение на сътрудничеството си със Златната пивоварна на Molson Coors Beverage Company (собственик и на пивоварна ,,Каменица“ АД) отпадните води на града се третират и пречистват по тази технология. Пивоварната захранва с отпадъчен от производството си етанол пречиствателната станция на града и по този начин от една страна намалява своя екологичен отпечатък, а от друга – помага за управлението на отпадъчните води на града. 

Виртуален тур в пивоварната можете да намерите тук

Полезни връзки: 

Molson Coors Sustainability Reporting

Докладване на Устойчивото развитие на „Каменица“ АД

Каква е връзката между бирата и 3D принтирането

Едва ли някой може да си помисли, че между модерните днес 3D принтери и пивоварната технология може да има пряка връзка, но всъщност това е точно така. Все повече хора вероятно вече знаят, какво е 3D печат или изработка на триизмерни твърди обекти от цифров файл. Създаването на такъв 3D обект се постига с помощта на наслагващи процеси и много често такива обекти служат за матрици при производството. За наслагващите процеси се използва нишка, обикновено направена от пластмаса.  

Американски иноватори обаче са разработили и внедрили в производството BUZZED – 3D нишка, изработена изцяло от отпадъчния органичен материал на пивопроизводството, който се нарича ,,бирени трици“. В първичния си вид те, разбира се са във водна фракция, но чрез специална последваща обработка IT иноваторите са я превърнали в подходяща за 3D принтерите нишка. По този начин се спестяват поредните отпадъци от пластмасовите нишки и се оползотворява един от най-интересните вторични продукти в производството на бира. 

Преди 2 години Съюзът на пивоварите в България, на специална сесия на Националната бирена академия в партньорство с иновативните колеги от ,,Easy 3D”, демонстрира на живо как точно с 3D принтер може да се създаде матрица за бирена чаша например. Така,  пред очите на десетки журналисти, експерти и любители на кехлибарената напитка беше създадена първата 3D бирена чаша в България и то в няколко размера. 

Е, представяли ли сте си нещо толкова нестандартно – бира, като материал за 3D принтиране?! Наистина, докъде ли вече не стигна човешкото въображение и креативност! Експериментът беше толкова интересен, че заслужено влезе като новина в националните медии.

А за всички невярващи, че това е възможно – вижте макетите на Съюза на пивоварите, направени чрез използването на BUZZED – 3D нишката от бирената каша. Това е поредният добър пример как могат устойчиво да се управляват отпадъците и да се превръщат в иновативни ресурси! Още повече, че всяко действие в тази посока има значение за планетата ни.  

Полезни източници:

3D print with beer filament

Защо бирената каша е ценен продукт за фермерите

При производството на пиво един от основните субпродукти е бирената каша. За мнозина този страничен продукт е органичен отпадък, но за фермерите е ценен продукт, защото е питателна храна за животните, а за земеделците намира приложение за направа на компост. Всъщност бирената каша е натурален остатък от отработения ечемик и малц и е един от субпродуктите, който в най-големи количества се образува при производството на бира. В много пивоварни към ечемичната каша, която е много богата на протеини, се добавят пивоварни дрожди, известни като бирена мая. Така полученият субпродукт съдържа близо 80% вода, но повечето от пивоварните пресоват бирената каша, при което влажността й силно намалява с над 75%. 

Отработеният пивоварен ечемик не може да бъде използван повторно в производствения процес, но тъй като е много богат на протеини, фибри и други хранителни вещества е ценен ресурс, който заедно с бирената мая се оползотворява в много други области – животновъдството, компостирането, производството на био гориво и дори в козметиката. Едно от най-популярните приложения на преработения ечемик и бирената мая е оползотворяването им като ценен фураж и силаж за селскостопанските животни, като за целта има и специални разпоредби в Закона за фуражите. На годишна база у нас пивоварните предават на аграрния сектор над 72 хиляди тона бирена каша и над 5 тона бирена мая. 

Всички предприятия за производство на бира продават или даряват отработените в производството си зърнени култури на фермери. Това, разбира се веднага рефлектира в силно намаляване на отпадъците за депониране, намалява нуждата от зърно и традиционните растителни фуражи, необходими за изхранването на животните и е от важно значение за подпомагането на агро производството в съответния район. Сухото вещество в бирената каша е богато на сурови протеини и мазнини, съизмерими с тези на най-ценните фуражи с високо хранително съдържание, а по енергийната си стойност се доближава до концентрираните фуражи. За да си представим ясно защо бирената каша и мая са ценен ресурс за фермерите, нека се позовем на фактите. Според експертите, 10 тона бирена каша може да задоволи нуждите на приблизително 14 хиляди животни. Една дойна крава може да получава на ден 4 кг бирена каша и 1 л бирена мая. Същата дажба може да изхрани дневно 4 овце или 4 кози. 

Компостирането е друга възможност за повторна употреба на отработения ечемик и бирената каша в сектора на земеделието. Още повече, че системите за компостиране могат да се използва както за ечемика, така и за хранителни и хартиени отпадъци, органични вещества и др.