Приемане на ечемика

При този първи етап, пивоварния ечемик постъпва в предприятието за производство на малц, чрез железопътен или автотранспорт и задължително се извършва неговото първоначално окачествяване по конкретни технологични показатели. Тези показатели дават ясна информация за пригодността на съответна партида ечемик да бъде преработена в ечемичен малц.

Пречистване и сортиране на ечемика

Тъй като партидите ечемик винаги съдържат някакви странични примеси, които нямат никакво място и роля в технологичния процес, то съвсем нормална е необходимостта от тяхното отделяне. Това се осъществява чрез специални зърно-почистващи машини, които премахват леките и тежки частици.
След пречистването на ечемика следва и неговото сортиране посредством сортиращи машини. Това се налага от факта, че ечемичните зърна се различават по своята големина, а това впоследствие може да се отрази неблагоприятно и на процеса накисване. Различните по големина зърна по различен начин приемат водата. Едрите зърна по-бавно се накисват от по-дребните, затова сортирането на ечемика и разделянето му на фракции е една задължителна операция, която осигурява една равномерност на процесите.
След така извършеното пречистване и сортиране, ечемикът се отправя за съхранение в силозите на самото предприятие. При това съхранение, ечемикът претърпява следжътвено доузряване, което в зависимост от спецификата на предприятието, може да протече и преди самото приемане. Следжътвеното доузряване има съществено значение, тъй като то определя способността на ечемика да поема допълнително количество вода, съответно и да покълне.

Накисване на ечемика

Тъй като превръщането на ечемика в малц се осъществява в резултат на сложни биохимични процеси, за протичането на които е необходимо наличието на значително количество вода, то неотменен етап в технологичния процес е накисването на ечемика. Естественият стремеж на всяко растение да си осигури запас от хранителни вещества чрез натрупване на активни ензими и тяхното действие върху резервните вещества в зърното е умело използван от човека при производството на малц. Ечемичното зърно е жив организъм и неговото нормалното водно съдържание – 11-12% обезпечава поддържането на жизнените функции на зародиша само в състояние на покой, а за да може зърното да покълне, съответно да започне неговото превръщане в малц, е необходимо зародишът да се активизира. Това може да стане единствено чрез поемането на допълнително количество вода. В природата, това става по естествен път, когато ечемичното зърно се намира в почвата. При производството на малц обаче, доставянето на допълнителното количество вода се постига чрез изкуствено насищане на зърното с вода, т.е. чрез накисване. При това накисване, влагосъдържанието се повишава до около 42-44%, което вече дава възможност на зародиша да се активизира, съответно и да покълне. Проникналата вода служи за разтварянето на наличните в зърното хранителни вещества и до транспортирането им до зародиша, което осигурява и неговото бързо развитие.

Кълнене на ечемика

След като ечемичното зърно е достигнало своята оптимална влажност и зърненият зародиш е активизиран, при него започват да протичат сложни процеси. За да се осъществи достатъчен запас от нови хранителни вещества, започват да се активират и натрупват различни ензими, които разграждат високомолекулните вещества – скорбяла, белтъчини и други, и ги превръщат в разтворими съединения, които служат като хранителен източник за зародиша.

Самото кълнене се осъществява в специални апарати, където се създават всички необходими условия за протичане на жизнената дейност на ечемичното зърно. Тези условия се състоят в поддържането на оптимална влажност, температура и размесване на зърнената маса. Влажността и температурата се поддържат чрез подаването на т.нар. кондициониран въздух, а размесването се осъществява чрез друг тип устройства. Апаратите за кълнене могат да бъдат от най-различни системи, а в България са разпространение основно два вида.
Процеса на кълнене задължително се контролира през цялото време, и в зависимост от качествата на ечемика, и от желаните показатели на малца, параметрите могат да бъдат коригирани. Важен елемент е използването и на отработения въздух, който е обогатен с въглероден диоксид, получен в резултат на дишането на ечемичните зърна. По този начин се ограничава жизнената дейност на зърната и в голяма степен се контролира натрупването на ензимни системи, разграждането на веществата и намаляване на загубите.

Сушене

Понеже зеленият малц се отличава с доста високо водно съдържание, което го прави нетраен продукт, е необходимо провеждането на процеса сушене. Неговата цел е да отстрани излишната влага и да превърне малца в траен продукт, годен за транспортиране и съхранение. Сушенето се извършва в малцови сушилни, които също биват различни по устройство. В общи линии в началото сушенето се извършва при внимателно повишаване на температурата, съчетано със силна тяга, осигурена от мощни вентилатори. Това е от съществено значение при началното сушене за зеления малц, тъй като все пак трябва да се запазят в значителна степен натрупаните до този момент ензимни системи. Впоследствие температурата се повишава, като към края на целия процес, тя достига до около 80˚С, разбира се отнесено към светлите малцове. Целият процес продължава около 24 часа.

Отделяне на коренчетата на изсушения малц

През време на кълненето на ечемика, съвсем нормално прорастват и неговите коренчета. В природни условия те биха послужили за изхранване на зърното, съответно и на новото растение. Съвсем различно стоят нещата обаче при условията на промишлено производство на малц. Самите коренчета в случая не изпълняват определената им роля. Със своя химичен състав те се явяват нежелан елемент при производството на пиво. Те биха могли да придадат неприятно горчив вкус на пивото, а освен това са и носител на излишно количество белтъчни вещества. Успоредно с това, тъй като коренчетата много лесно поемат влага, те биха овлажнили прекомерно и самия малц. Всичко това налага тяхното отстраняване преди оформянето на малца като готов продукт.
Технологичния процес се извършва в т.нар. корено-чистачни машини.

Съхранение на готовия малц

Както вече беше споменато, след сушенето малцът е със значително понижено водно съдържание, което предпоставя силното му разтрошаване при смилането, преди директното му влагане в пивопроизводството. Това от своя страна може съществено да затрудни технологичните процеси, респективно да повлияе и върху самото пиво. Ето защо е необходимо прясно изсушеният да претърпи известен период на съхранение, през който той променя своята структура и достига своята равновесна влажност. След приключване на този елементарен, но важен период, малцът се счита за готов и завършен продукт, който може да бъде вложен като суровина при производството на пиво.