Разглежданите тук технологични процеси могат да предоставят една обща, но за сметка на това достатъчно ясна представа за характера и особеностите на производството.
Самият малц е зърнена суровина, която може да бъде получена чрез преработката предимно на пивоварен ечемик или пшеница. Тъй като в България се произвежда единствено ечемичен малц, то конкретната информация ще бъде насочена само към него.
В общи линии, технологичният процес при производството на малц преминава през следните основни етапи: |
| |
|
| |
Приемане на ечемика |
| При този първи етап, пивоварния ечемик постъпва в предприятието за производство на малц, чрез железопътен или автотранспорт и задължително се извършва неговото първоначално окачествяване по конкретни технологични показатели – хектолитрова маса, абсолютна маса, изравненост по големина на зърната, влажност, белтъчно съдържание и други. Тези показатели дават ясна информация за пригодността на съответна партида ечемик да бъде преработена в ечемичен малц. |
Пречистване и сортиране на ечемика |
Тъй като партидите ечемик винаги съдържат някакви странични примеси, които нямат никакво място и роля в технологичния процес, то съвсем нормална е необходимостта от тяхното отделяне. Това се осъществява чрез специални зърно-почистващи машини, които премахват леките и тежки частици. Важно е да се отбележи, че е необходимо наличието на магнитен сепаратор, който задържа случайно попаднали метални примеси, и които биха могли да повредят следващите съоръжения.
След пречистването на ечемика следва и неговото сортиране посредством сортиращи машини. Това се налага от факта, че ечемичните зърна се различават по своята големина, а това впоследствие може да се отрази неблагоприятно и на процеса накисване. Различните по големина зърна по различен начин приемат водата. Едрите зърна по-бавно се накисват от по-дребните, затова сортирането на ечемика и разделянето му на фракции е една задължителна операция, която осигурява една равномерност на процесите.
След така извършеното пречистване и сортиране, ечемикът се отправя за съхранение в силозите на самото предприятие. При това съхранение, ечемикът претърпява следжътвено доузряване, което в зависимост от спецификата на предприятието, може да протече и преди самото приемане. Следжътвеното доузряване има съществено значение, тъй като то определя способността на ечемика да поема допълнително количество вода, съответно и да покълне. |
| |
| Прочети още ... |
| |
|
