История

История на Съюз на пивоварите в България - Страница 4

В началото на 1991 г. е учреден Инициативен комитет за основаване на Съюз на пивоварите. Същата година е проведено и уредителното събрание за основаването на организацията.На 4.Х.1991 г. излиза решение на Софийския градски съд, Фирмено отделение, за съдебната регистрация на организацията, където се записва:

“Име – Съюз на пивоварите в Република България.
Седалище – гр. София, община „Младост”.
Цел и средства – съгласно приетия Устав, Съюзът е устроен като сдружение с нестопанска цел.
Срочност – Съюзът се учредява безсрочно.
Представителство – членовете на Управителния съвет и председателят.
Ръководни органи – Общо събрание (ОС), свиквано по един път на 2 години, по ред, предвиден в Устава.
Членство – членовете се приемат по ред, определен от Управителния съвет.”

Като първи програмен документ за действие се приема разработеният в съюза и получил пълната подкрепа на пивоварната общност обзорен доклад “За състоянието на пивоварната промишленост и някои проблеми, свързани с нейното развитие”. В същността си документът съдържа визията на членове на СПБ за бъдещото развитие на бранша и инициативите, включително законодателни и нормотворчески, които следва да се реализират за разгръщане потенциала на бранша. Професионално и много точно са предложени конкретни икономически, правни и финансови мерки за неговото укрепване и по-нататъшно развитие в новосъздаващите се вече условия на пазарна икономика и действия на новите икономически механизми. Държавните органи изцяло приемат предложенията за защитни мерки, което в максимална степен защитава интересите на българските пивоварни предприятия. Самият факт, че изпълнителната власт приема предложенията на Съюза на пивоварите, е достатъчно красноречив за авторитета и професионализма, с които организацията се възприема от институциите в страната.

Общата оценка за този начален етап на укрепване и развитие на съюза е, че в условията на съвместно паралелно съществуване на частната и държавната собственост в пивоварната промишленост у нас сдружението съумява да подреди по приоритети и обедини общите професионални интереси на бранша. Нещо повече – като представителна организация на индустрията СПБ представлява компетентно и авторитетно своите членове пред българските и европейските институции. Отново формулата на успеха е свързана с високото ниво на организираност на сектора, като професионалният интелект, морал и етика са обединяващо звено. С този капацитет и потенциал се подготвя по-нататъшното развитие и прояви на Съюза на пивоварите през следващата декада.
Едно от най-важните събития в организационния живот на Съюза през 90-те години на миналия век е приемането на сдружението за редовен, 16-и член на Европейската пивоварна конвенция. На ХХV конгрес на ЕВС в Брюксел, проведен на 14–18.V.1995 г., България официално е приета за редовен член на Европейската пивоварна конвенция (ЕВС).
Инициативите в сътрудничеството с Европейската пивоварна конвенция се съсредоточават в ежегодно разработване и финансиране на двете постоянни задачи, включени в изследователските проекти на ЕВС – “Изпитване на стопанските и технологични качества на нови сортове пивоварен ечемик, включени в агроекологичната мрежа на ЕВС” и “Методи за анализ в малцовата и пивоварна промишленост”. В рамките на Европейската пивоварна конвенция се поддържат връзки с всички нейни членове, осъществява се активен научен обмен на обзорни разработки, статии и материали, свързани с най-актуалната информация за пивоварната наука и технология. През 2007 г. ЕВС се влива в “Пивоварите на Европа” (The Brewers of Europe) - “гласът на пивоварната индустрия в Европа”, както сами се самоопределят в програмните си документи. От 1 юли 2008 година Съюзът на пивоварите в България става пълноправен член на европейската организация, в която членуват пивоварните асоциации на страните от Европейския съюз, Швейцария, Турция и Норвегия.
През 1996 г. (6 юни) особено внимание заслужава обявяването на св. Илия за патрон на пивоварите в България, а църковният празник Илинден – 20 юли, за официален празник на пивоварната промишленост. Негово Преосвещенство агатоникийският епископ хаджи Наум, игумен на манастира “Успение Богородично”, става духовният кръстител на Съюза на пивоварите, като аргументира избора на св. Илия със специфичната роля и особена значимост на светеца за християнството и Българската православна църква.

Пророк Илия живее през времето на израелския цар Ахав. Роден е в галаатския град Тезвия. Произлиза от рода на Мойсей. Словото му е силно и действено, а животът му – угоден Богу. Името Илия означава ‘крепост Господна’. Когато приближава времето за неговото заминаване при Господа, показва се огнена колесница с огнени коне и в тази колесница Илия е взет с вихър на небето. Така предаността му и вярата в Бога удостояват Илия единствен от пророците да бъде взет жив на небето. Известно е, че при преображението на Христос на планината Тавор само двама от старозаветните пророци се явяват и беседват с Него. Това са Мойсей и Илия.
В народопсихологията на българите св. пророк Илия е свързан с надеждата при сушави години да дава обилни дъждове, земята да ражда много плодове и да има вода и други питиета до насита за народа.
По стара българска традиция на Илинден се пие пиво, от което човек не се напива. Във всяка къща се приготвя такова питие от жито и се пие за здраве на всички християни.

Честването на празника от този момент се превръща в традиция с богато съдържание, символ на професионалното единство, морал и духовно богатство на пивоварната гилдия.



Пътешествието на бирата

You must have the Adobe Flash Player installed to view this player.
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow