История на пивопроизводството в България

История на пивопроизводството в България

История на пивопроизводството в БългарияПивото е било известно у нас още преди Освобождението, чрез продажбата му от чуждестранните пътнически кораби, спиращи на нашите дунавски и черноморски пристанища.

Първите опити за пивопроизводство у нас са направени през втората половина на XIX век, като първите сведения за пивоварството в България го характеризират като частно и много примитивно. В някои наши селища като София, Шумен, Пловдив, Търново, Русе и други, преди Освобождението има малки и примитивни домашни работилници, в които частните занаятчии приготвят пиво.

Според Иржи Прошек, българското пивопроизводство датира отпреди Освобождението от турско робство. Създател е французинът Дюкорп, който е инженер по строежа на железниците в Софийско между 1873 - 1876 г. Той основава първата в страната пивоварна фабрика. След 3 - 4 години вдовицата на вече покойния Дюкорп я продава на г-н Джансъзов, който я експлоатира до 1883 г. След това я наемат братята Богдан и Георги Прошек. Те привличат чеха Мартинек - майстора-пивовар и продължават пивопроизводството. В княжевското предприятие липсват елементарни условия за добро производство. Братя Прошекови закупуват мястото, където по-късно се създава пивоварна фабрика „Витоша" и построяват избата „Дълбок зимник". Сварената в Княжево пивна мъст се пренася за ферментация и отлежаване още топла в бурета в „Дълбок зимник". През този период София има само две - три кръчми, които са продавали дневно по няколко бурета с пиво. Подобна практика се оказва неудобна.

Първоначалното примитивно производство на пиво не продължава дълго. Неудобствата в различните производствени процеси принуждават братя Прошекови да започнат през 1891 година строеж на пивоварна фабрика в близост до избата „Дълбок зимник"
През 1880 година Стоян Цветков започва производството на пиво в София също по примитивен начин около училище „Св.св. Кирил и Методий". Той произвежда пиво само 2 - 3 години.

Унгарските емигранти, доведени в България от Лайош Кошут след унгарската революция от 1848 г. започват да произвеждат пиво в Шумен. През 1850 г. с помощта на голям казан и ярмомелка за малц, те произвеждат пиво за собствени нужди. Десетина години по-късно, след като унгарците напускат града, шуменецът Илия Гагората, със същия казан произвежда пиво, но въпреки желанието си, не успява да го наложи на пазара. Неефективността на производството и малките печалби довеждат до преустановяване дейността на Гагората.

История на пивопроизводството в БългарияНяколко години преди Освобождението на България, Ради Железов започва да произвежда пиво в Шумен. Той построява градина-пивница, в която започва да пласира произведеното пиво с подходяща за времето си реклама. От активната търговско-производствена дейност Ради Железов натрупва значителен за времето си капитал, който успешно използва неговият син Антон Радев. През 1885 г. той преустройва и разширява малката фабрика, като доставя нови казани, варка, а по-късно и парна машина.
Пивоварната фабрика в Пловдив е едно от най-старите предприятия в града. Нейни основатели са двамата швейцарци от немски произход - Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер, които по онова време пребивават в България във връзка със строежа и експлоатацията на Баронхиршовата железница, достигаща вече от Саранбей (Септември) до Пловдив.

Особено влияние върху двамата оказва техният сънародник Боманти, който построява първите в Пловдив фабрики - спиртната и оризовата. Той им вдъхва кураж да се заемат с фабрично пивопроизводство. Боманти вярва, че най-голяма перспектива има в пивоварството - нещо, което до този момент изглежда като авантюра, защото българите по онова време почти не познават пивото като питие. През 1876 г. Фрик и Сулцер решават да напуснат работата си в железниците и да започнат да произвеждат пиво. 

Първата им пивоварна работилница се намира в квартал „Алтъ тепе" и по нищо не се отличава от която и да е домашна работилница за пиво в родината им. Варилният процес провеждат в малки, обикновени, 10 литрови казанчета. В малка жилищна сграда и в обикновена изба, пълна с дървени каци и бъчви, те произвеждат дневно по стотина литра пиво. Помагат им няколко работници. Скоро работната площадка се оказва тясна и неподходяща. Възниква необходимост дейността да се премести на ново място. Предвидливият фабрикант Боманти лесно разбира на какъв човек може да заложи и със своя капитал подава ръка на Франк Сулцер. Разговорът между тях е продължителен и сериозен. Той обхваща въпросите около избора на място за бъдещата фабрика, за вноса на машини, за митническите режими и облекченията, които произтичат от благоразположението на първите български власти към чужденците. Съдружниците заедно обикалят околностите на града, за да намерят подходящо място за строеж. 

history-3-sСпират се на един пущинак - тревисто, мочурливо и каменисто място, с постоянно бликаща студена, подпочвена вода. За това място се говори, че е осмото изчезнало тепе на Пловдив. Преди това са го наричали „Петрица". От това място са отломявали камъни, затова му остава името „Каменица тепе". Зеленото тревисто мочурище, набраздено от скални издатини, се харесва много на Фрик - човекът, който разбирал от пивоварно изкуство.

Решава се бъдещата пивоварна да се построи тук. Набързо се намират балканджии - каменари и строители, които издълбават основите на избените помещения за отлежаване на пивото, и фабриката е построена много бързо. По онова време тя е една от най-модерните сгради в града и съперничи с часовниковата кула на „Сахат тепе" и богаташките къщи по „Небет тепе". Дълбоки кладенци са издълбани, широки железни тръби са забити и чрез механичните помпи започва да тече леденостудена вода. С тази вода започва приготвянето на пенливото пловдивско пиво. Пивоварната фабрика се построява в периода 1879-1881г.
Във Велико Търново и околностите му развитието на лозарството дава възможност да се развива и друга промишленост и най-вече спиртоварството. Истинска спиртна фабрика притежава Ст. Карагьозов. В производството му помага Ангел Гарчиков. Особено предприемчив, той започва да произвежда пиво по доста примитивен начин. За помещение използва една от сградите срещу Карагьозовата фабрика. В спомените на съвременници на първото производство на пиво е отбелязано, че „макар младите ефендита да консумират пиво, това не е достатъчно, за да се възнагради трудът му" и той скоро прекратява производството на пиво. По-късно пивопроизводството се усвоява от други хора.



Пътешествието на бирата

You must have the Adobe Flash Player installed to view this player.
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow