История

История на Съюз на пивоварите в България

Първи стъпки на пивоварството

За историята на произхода, приготовлението и употребата на пиво в световната литература съществуват много публикации. По въпроса за времето и мястото на създаването на това питие съществуват различни, често противоречиви схващания. Но общото в тях е, че пивото е продукт, който съпътства повишаването на културата на човека в древността още от самото начало, когато той започва да задоволява потребностите си от храна и напитки, приготвяни от естествени продукти. Впоследствие от поминък на древните народи пивоварството се налага като една от най-важните и атрактивни промишлености на всички времена.
Спорен е въпросът за произхода на думата бира. Преобладава твърдението, че тя произхожда от латинската дума bibere – пиене. По-късно за същото понятие славяните започват да използват думата пиво, което идва от глагола пия и се запазва и до днес.
Значителна част от учените приемат като най-достоверно схващането, че шумерите първи са започнали да приготвят пиво (наречено сикару). По-късно те предават умението си на вавилонците, а от тях го приемат като своя практика египтяните. Историята посочва, че за тогавашното време шумерите създават висока култура, която достига своя разцвет в края на 4000 г. и началото на 3000 г. пр.Хр. С този период се свързва един от най-старите документи за културното развитие на човечеството в древността – “Монумент Блау”. Той представлява два релефа върху камък от около 4000–3500 г. пр.Хр., които се съхраняват в British Museum. Върху тях са изобразени хора, които почистват зърнени култури за приготвяне на пиво.
Други археологически паметници, от които по-ясно може да се съди за появата и развитието на пивоварството, са вавилонски и египетски. Това са най-различни каменни изображения и надписи от около 4000 до 3000 г. пр.Хр. Историческите изследвания показват, че при тези народи пивоварството е добре развит поминък, свързан с религиозни обреди и местни обичаи.
Вавилонска е поговорката “Пивото е течен хляб”, която подсказва, че е възможно да са го приготвяли от хляб. Вавилонците познават и употребяват при приготвянето на пивото и хмела. През този период при тях съществуват два вида т.нар. пивоварници – домашни и търговски.
Впоследствие това производство преминава у египтяните и получава ново развитие. Появяват се специални работилници за производство на малц, големи пивоварници и прочути пивоварни градове, известни с търговията на пиво, като например град Пелусий (Суни) на устието на река Нил.
Приготвянето на пиво постепенно става известно в антична Гърция и Рим. Гърците наричат пивото цитхо, а римляните – церевизиа. В Испания съществуват запазени документи от V в., от които е видно, че приготвянето на пиво преминава от галите у испанците, а оттам – във Франция, Англия и Ирландия.
В никоя друга страна обаче приготвянето на пиво и търговията с него не се развиват с такава популярност и традиция, както в Германия. За популярността на пивоварството в страната се говори още от времето на Карл Велики (VІІІ в.), преминава се през т.нар. манастирски пивоварни (ІХ в.), за да се стигне до създаването на дворцови пивоварни, а по-късно и на граждански. Още в началото на Средновековието пивоварите се организират в пивоварно съсловие, което се ползва с голямо уважение и има за свой патрон фламандския крал Гамбринус, който столетия наред се счита за откривател и крал на пивото. За значението, което се отдава на пивото в Германия, говори и фактът, че през 1516 г. баварските херцози Вилхелм ІV и Людвиг Х създават Закон за чистотата на пивото, който се спазва в страната и до днес.
Развитието на пивоварството през Средновековието и в другите европейски страни, като Франция, Белгия, Англия, Холандия, Русия, Австрия, Бохемия и др., е подобно на това в Германия. То е в пряка зависимост от конкуренцията на виното и високоалкохолните напитки.
Особено развитие пивоварството бележи през XVI–XVIII в. Англия. Тя е родината на известното тъмно пиво Портер. Бурно е развитието на този занаят в Бохемия и Моравия. През ХV в. в Прага са открити 55 пивоварни и 86 работилници за малц. След Първата световна война Чехия става страна, известна със силно развита пивоварна индустрия и хмелопроизводство. Оттогава датира и голямата известност на пилзенското пиво по целия свят.
В Русия пивото е известно още от ІХ в., но едва след 1891 г. се създава пивоварна промишленост. След откриването на Америка пивоварството от Европа се пренася и установява там от европейските заселници, за което особен дял имат английските и германски браумайстери (пивоварни специалисти).

През ХVІІІ в. се появява пивоварно-техническата литература, която до средата на ХІХ в. се обогатява с все по-нови публикации и трудове от областта на пивоварната технология, оборудване, химическа и микробиологически науки. По същото време се откриват специални пивоварна станции, както и изследователски институти и лаборатории. Така се подготвя изграждането на съвременната пивоварна индустрия като най-модерния подотрасъл в хранителната и питейната промишленост.

Развитие на пивоварната промишленост след 1944 г.

На 23.ХІІ.1947 г. Народното събрание приема Закон за национализацията на частните индустриални и минни предприятия и банки. В този ден всички пивоварни фабрики са национализирани и включени в състава на ДИО (Държавно индустриално обединение) “Хранителна индустрия”. По-късно през 1952 г. преминават към ДСП (Държавно стопанско предприятие) “Винпром”.

Самостоятелно структуриране на бранша като подотрасъл в хранителната промишленост се постига след създаването на Обединено държавно стопанско предприятие (ОДСП) “Българско пиво” на 1.V.1964 г. Впоследствие то се преименува в Държавно стопанско обединение (ДСО) и накрая – в Стопанско обединение (СО). Тази структура поема управлението на производството, търговията, капиталното строителство и финансирането на предприятията, като изпълнява държавната политика по развитие на бранша.

Слага се началото на обновление и създаване потенциал на пивоварната промишленост, изразен най-вече в увеличаване производството на пиво чрез пуск на нови пивоварни предприятия в Лом, Стара Загора, Мездра, Бургас, София, Варна, Хасково, Плевен, Благоевград. Предприятията за производство на малц са в гр. Елин Пелин и Чирпан. Активните дейности за реконструкция, модернизация и разширение на съществуващите пивоварни в Пловдив, Шумен, Велико Търново, Стара Загора дават мощен тласък на пивоварната промишленост в периода след 1965 г.
Създават се и нови предприятия за бутилиране на пиво и се развива асортиментната структура на пивото. Появява се стабилизираното пиво; предприема се обновление в разфасовката и дизайна на опаковките; възникват нови комуникационни връзки с пазара.



Пътешествието на бирата

You must have the Adobe Flash Player installed to view this player.
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow
  • Image Slideshow